Пазарът на земя се спъва от раздробената собственост, а не от конституцията
15-02-2005
Мехмед Дикме, министър на земеделието и горите, пред „Капитал“
Г-н Дикме, като министър вие защитавате тезата, че трябва да има преходен период за отмяна на забраната за покупка на земя от чужденци в България. Какви са аргументите ви?
- Първо искам да изразя удовлетворението си за това, че парламентът прие на първо четене промените в конституцията, свързани с отпадането на забраната за покупка на земя от чужденци. Както и че от депутатите се споделя виждането за необходимостта от прилагането на гратисен период за отмяна на конституционната забрана. Мисля, че политиците намериха най-доброто решение, с което да защитят националните интереси. Държа да подчертая, че и сега чуждестранни физически лица могат да купуват земеделска земя в България, но те трябва да бъдат регистрирани като юридически лица в страната. Така че в този смисъл конституционната забрана не е никаква пречка. Преходен период за отмяната на конституционната забрана трябва да има най-малкото по две причини. Първата е, че в този преходен период се осигурява възможност за увеличаване на доходите на земеделските производители и изравняване на жизнения стандарт в България до нивото му в страните - членки на Европейския съюз. Втората причина е, че така или иначе вече има тенденция на ръст в цената на земеделската земя. А това ще раздвижи пазара и ще осигури възможност собствениците да продадат земята си на относително по-високи от сега действащите цени и преди отпадането на конституционната забрана. Лично аз не бих подкрепил идеята за автоматична отмяна на забраната за покупка на земя от чужденци. Ако това стане, собствениците на земя според мен ще се окажат в губеща позиция. Ще загубят и хората, които биха искали да купят земеделска земя именно поради тези две причини, които вече споменах. Ако забраната отпадне сега, то тя няма да има бърз ефект върху пазара на земя. Гратисният период създава предпоставки за плавно нарастване на цените на земеделската земя и достигането им до много по-високо ниво спрямо сега действащите.
Не съществува ли риск пазарът на земя да се блокира, като се има предвид, че собствениците изчакват с продажбите до отпадането на конституционната забрана с надеждата, че тогава ще могат да продават на много по-високи цени?
- През последните години виждаме тенденция на увеличаване на броя на сделките със земеделска земя, така че този риск според мен не съществува. От друга страна, тенденцията за нарастване на средната пазарна цена в страната вече е доста забележима и собствениците ще имат изгода да продават и преди отпадането на забраната. В никакъв случай гратисният период няма да бъде пречка за пазара. Разбира се, че пазарът през 2007 г. няма да бъде развит така, както се очаква той да се развие през 2014 г. Но пазарът е вече много динамичен и той ще се развива изключително добре.
Как ще се развива пазарът до 2014 г. според вашите прогнози?
- Тенденцията е на ръст в цените. И увеличаването на цената до голяма степен ще е резултат и от увеличаването на доходите на земеделските стопани, като се вземат предвид субсидиите, които те ще получават през следващите години. Преките плащания към производителите след 2007 г. предполагат едни много по-сериозни доходи, а това ще доведе и до увеличаване на цената на земеделската земя.
Според икономисти обаче България ще загуби от по-късното отваряне на пазара, тъй като инвеститорите ще се насочат към новите страни - членки на ЕС, където конституционната забрана вече няма да действа. Не споделяте ли тези опасения?
- Не трябва да имаме такива опасения, тъй като всяка страна си има своята специфика. България е уникална със своите природно-климатични дадености спрямо всички останали страни, които вече се присъединиха към Европейския съюз, така че интересът към българската земеделска земя ще се запази. Друг е въпросът обаче, че инвеститорите търсят по-големи терени земя или земя, която вече е комасирана. Чуждите инвестиции са малко най-вече заради неуредената собственост и разпокъсаността на терените. Раздробеността на земята според мен е най-големият проблем, а не спорът кога конституционната забрана да отпадне и дали това да стане по-рано.
Защо тогава правителството не прави нищо за решаване на проблема с разпокъсаността на земята?
- Основният проблем е свързан с осигуряването на финансов ресурс от държавата за комасацията. Уедряването на земята е задължителен процес. След като с години в България бяха похарчени толкова много пари за разпокъсване на земята, е необходимо сега държавата да отдели едни минимални средства, с които да финансира уедряването. Проучванията, направени от Министерството на земеделието и горите, показват, че над 50% от анкетираните собственици на земята са съгласни да се направи комасацията. Но това са основно собственици на по-големи парцели, които виждат каква е ефективността от уедрената земя. В същото време собствениците на по-малки парцели имат опасения от комасацията на земята. Именно затова държавата трябва да отдели някакви средства, с които да финансира този процес. И сега доброволно в някои райони се осъществява успешно уедряване на земеделски терени, но това става с много бавни темпове. Процесът трябва да се ускори и за това е необходимо държавата да се ангажира с финансиране. Не смятам обаче, че комасацията трябва да се налага силово чрез въвеждането на рестриктивен закон.
Само заради липсата на финансиране ли беше блокиран и проектът за създаване на компания „Земя“, която да изкупува и уедрява масивите?
- Единствената причина, заради която проектът за създаване на компания „Земя“ е блокиран, е липсата на възможност за осигуряване на финансирането. По наши изчисления, за да се стартира уедряването, са необходими около 50 млн. лв. за три-четири години, които трябва да се осигурят от държавата. Все пак в програмата на управляващите, а също и на парламента има други по-важни приоритети. Така че не мога да кажа дали проектът ще бъде реализиран в рамките на мандата на това правителство.
В началото на мандата си лансирахте идеята за данък върху пустеещата земя. Защо се отказахте от въвеждането му?
- Лично аз смятам, че е необходимо да има такъв данък, за да може собствениците на земята да се стимулират да я обработват, отдават под наем или продават. Данък обаче може да бъде въведен само при наличието на определени условия. Преди да се пристъпи към въвеждането му, държавата трябва да е осигурила достатъчно средства за финансово подпомагане на собствениците, които искат да обработват земята си. Вторият задължителен елемент е да се осигурят условия, при които собствениците да имат изгода да отдават земята си под аренда. И третата предпоставка е наличието на изгодни условия за продажба на земята и развит пазар на земята. Когато всички тези условия са налице, вече може да се пристъпи към въвеждането на символичен данък, плащан от собствениците, които не искат нито да обработват, нито отдават под наем, нито да продават земята си. Сега ние подпомагаме с достатъчно финансови средства земеделските производители. Т.е. първото условие е изпълнено. При арендата вече се наблюдава тенденция на ръст в наемите и съответно увеличаване на доходите на собствениците, които отдават земята си под наем, така че донякъде и втората предпоставка е налице. По отношение на третото условие обаче все още пазарът на земя не е достатъчно развит. Именно с цел той да бъде активизиран предложихме създаването на компания „Земя“. Основната идея беше тя да изкупи част от земята, да я комасира, така че да може да я продава на хора, които имат интерес да инвестират в производството. А цената на комасираните терени в момента расте много повече спрямо цените на по-малките терени. Доходите на земеделските производители освен това също се увеличават - като резултат и от увеличаването на ефективността на производството през последните години.
На какво база отчитате увеличаване на ефективността на земеделското производство, след като голяма част от земята, която е основният ресурс на сектора, остава неизползваема?
- Земята е национален капитал. От земята и от земеделието се формира сериозна част от вътрешния брутен продукт. Имайки предвид, че земята ражда първичен продукт за преработка, земята си остава основният капитал на сектора. Колкото по-малко е използваната земеделска земя, толкова по-малко ще е делът й във формирането на брутния вътрешен продукт. През последните няколко години делът на земеделието в брутния вътрешен продукт се увеличава и това означава, че и делът на използваемата земя също се е увеличил. Доходите на производителите също нарастват и това е резултат от политиката на министерството за по-голяма финансова подкрепа на стопаните чрез субсидии от държавата.
Интервютата взе Сия ВЕЛИНОВА
вестник КАПИТАЛ